Да възпитаваш момичета, значи ти самата да си момиче

Аз съм майка на две момичета, започва разказа си Вероника пред letidor.ru. Голямата, Валерия, е умна, красива, талантлива художничка. Тя прилича толкова много на мен, че веднъж, когато отивах да я взема от детската градина, дълго не можах да я открия с поглед, и изведнъж все едно видях себе си като дете!

По-малката, Виктория, е мила, весела и също с моя спокоен характер.

Убедена съм, че да възпитаваш момичета, значи самата ти да си момиче. Така е по-лесно да ги разбираш и да им обясняваш каквото и да било. Отношенията на доверие между майка и дъщеря имат огромно значение както в детството, така и когато момичето порасне. И е важно всичко: от личната хигиена до външния вид.

Момичетата и гърнето

С приучването на момичетата към гърнето нямах ни най-малък проблем. Вероятно, защото изобщо не се притеснявах за това. Поставях ги на гърнето като 8-месечни, даже и по-рано. През цялото време то стоеше на видно място, за да мога периодично да обяснявам за какво е нужно. После, към 1 годинаq преместих гърнето в тоалетната и там вече моите момичета свикнаха напълно с него, виждайки за какво служи. Освен това ми се струва, че във второто полугодие в главата на момичето нещо превключва и то започва да ходи в тоалетната съвършено самостоятелно и осъзнато.

Момичетата и прическите

Да говориш с дъщерите си за прическите, хигиената и облеклото е удоволствие. Да са харесвани и красиви – това е в кръвта на жените. Когато обаче бебешкият мъх на главата започна да се превръща в подобие на коса, се поизпотих. Наложи се да обяснявам, че в детската не пускат с разпусната коса, а и в училище се ходи с акуратно прибрани плитки.

За щастие, когато станаха на около 2 години, малките красавици откриха панделките и шнолите, тогава си отдъхнах.

Момичетата и роклите

Жената трябва да носи рокли – това е аксиома, смятам аз. Разбира се, джинсите и полите са много удобни, но младите дами в женствен тоалет са особено прелестни и трогателни. Освен това, красивият и елегантен вид диктува определен стил на поведение.

Винаги ми доставя огромно удоволствие да избирам рокли за дъщерите си, да си представям всеки детайл от образа им, да развивам техния вкус от детството.

Момичетата и обувките

Обувките са слабостта на дъщерите ми. Дори в съня си мерят нови и нови чифтове. Голямата може с часове да си играе с моите обувки, да си ги слага и да се любува в огледалото. Взех веднъж Валерия на шопинг със себе си и тя навсякъде се държа идеално, освен в магазина за обувки. След нашето посещение продавачите там са подреждали дълго.

Обувките за малките момиченца се избират трудно - трябва да съчетават красота и функционалност. Избирам за дъщерите си само модели от натурални материали, по няколко чифта на сезон.

Момичетата и рождените дни

Голямата ми дъщеря често ходи на детски празници. С подаръците за момчета няма проблеми, но когато трябва да отиде на гости на момиченца, става ясно, че нито една кукла или игра не е достатъчна. Удоволствието не е евтино, защото тя иска да подари всичко на приятелките си, затова вече избираме подаръци заедно, внимателно и без скъпоструващи компромиси.

Момичетата и стеснителността

Имам предвид не стеснителността, при която детето не смее да говори с непознати възрастни, а естествената срамежливост. Когато моята голяма дъщеря беше на 3,5-4 години, забелязах, че отказва да се преоблича в детската градина, ако там има момчета или някой баща.

Не възпрях нейния стремеж да се крие от другите, защото смятам това за абсолютно нормално. Освен това, именно в тази възраст е много важно да се отнасяме деликатно към срамежливостта на момичетата, защото те разбират отлично, че тяхното тяло се различава от момчешкото.

Но медалът има две страни. В училището на дъщерите им в началните класове децата често се преобличат заедно в обща съблекалня. Тогава за моята Лера настъпи проблем. Тя не оставаше по тениска, за да не се виждат гърдите ѝ, а спортния клин обуваше върху чорапогащник, да не би някой да ѝ види бельото.

Момичетата и спортът

Моите не са спортни натури. Изобщо! Голямата ми дъщеря се старае да избяга от занятията по лечебна физкултура още от старшата група в детската градина, а след урок по физическо в училище плаче. Наложи ми се да обясня, че не може да стане отличничка с тройка по този предмет.

Но не смятам, че е нужно да заставиш детето да спортува, ако това не му е по душа. Самата аз се занимавам с лека атлетика вече 21 години, освен това, вкъщи имам тренажор и гири и децата всеки ден ме виждат по шорти и маратонки.

Предпочитам дъщерите ми да видят ползата от редовни упражнения по моя пример. Неотдавна голямата се увлече по скачане на въже и сега тренира упорито. А малката ми прави компания, когато сутрин правя кръгчета на стадиона.

Личният пример, според мен, е изключително важен за възпитанието на дъщери. Да, децата обичат мама независимо от това как изглежда, но винаги е приятно да я виждат красива, грижеща се постоянно за себе си, а не само от време на време. Нека дъщерите видят как се гримирате, как си правите прическата, как се обличате.

Отговаряйте на всичките им въпроси, не отлагайте нищо за друг път. Напоследък забелязвам, че ми струва усилие да изслушам безконечните разкази на голямата за куклите и преразказите ѝ на анимационни филмчета. Разбираемо е – никой не ме отменя в службата и в домашната работа. Но не ми се иска дъщерите ми да търсят по-внимателни събеседници. За тях е много важно да чувстват, че майка им е винаги зад тях.

Моите дъщери не са идеални, и моите отношения с тях не са идеални, но да ги имам е велико щастие.

Еми Спасова